Sep 12, 2007, 11:36 PM

Напоследък

  Poetry
1.1K 0 5
... Напоследък
съм много по-добре.
Сутрин ставам рано
и подреждам черите на лицето си,
тъй както е прието,
досещаш се, нали - две вежди над очи,
да не забравя миглите,
таз гънка там, трапчинка тук,
носът да бъде по средата,
а зъбите в устата и така нататък.

Е, често се обърквам,
затова над огледалото
портрета си от младини съм окачила
и добросъвестно го следвам.

Въпреки това, понякога ми трябват дни,
но струва ми се, че напредвам
и вече много бързо го постигам
и все пак, моля те, навреме ми звънни
да кажеш, че пристигаш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариана All rights reserved.

Comments

Comments

  • !Браво!
  • Благодаря на всички за внимателния и интелигентен прочит.Поздрави!
  • поздрав!
  • Браво Марианна!
    Поздрав!
  • Харесва ми! Много! В началото си помислих, че става въпрос за по-скоро "забавен стих", но после се убедих в сериозността му ("затова над огледалото / портрета си от младини съм окачила..."!!!
    А финалът идва така неочаквано!!! Да ставаш всеки ден и да очакваш любимия си... колко красиво, само!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...