Напоследък вали и гърми.
Планината ухае на лято,
но е рано, все още, нали
да последваме птичето ято?
Да усетим тръпчивия дъх
на растящата в нас незабрава.
Да изгубим, за миг, в онзи мъх,
за дълга всяка досадна представа…
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени