Напук...
... чуда светлого ждала...
Понякога...
... напук
на всички истини
пришивам
в дланите си
извървени зими –
така топи се залезът
и бялото
рисува нежност
помежду ни...
а после...
от косите ми наднича
рибарска мрежа –
сгънала вълните
и опаковам
в нея Слънцето
за да не буди
никога звездите...
и пак напук
бродирам си постели
разбунили
плътта ми
да прелее
а в боси пясъци
танцува лятото
и в утрото
с очите ти
немее...
пришивам си посоки
по гърдите
навървям
от светулки
огърлици –
да светят в тъмното
когато се завръщаш
с пресипнали
до закъсняло
птици…
и все напук
на всички истини
изронвам от плътта си
слепи тайни…
понякога
и зимата е блудница…
(и с бяла нежност
вплита
длани…)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
