Стоя си сам и блед в дъжда
с омачкан фас в разбитата уста,
плюя кръв и зъби стискам.
Не ми харесва никак светът,
във който живея
и все по-често сам седя,
и все по-рядко безгрижен се смея.
А всичките ми спомени разбити са, опорочени,
в реалността - оказвам се напълно сам.
Раят празен е отдавна,
умряха всички ангели на добрина,
ще гния в дупка черна, влажна, гадна ...