17.04.2009 г., 16:52

Наранена

1.2K 0 3

Една изплакана сълза,
стичаща се върху красиво лице.
Всеки път прощаваше тя
неговите грешки и лъжи,
но този път не успя,
не можеше да прости!
Ненавиждаше това, че го обича,
въпреки лъжите,
но вече реши, че от него се отрича
и избърса сълзите!
И по пътя тръгна тя,
макар да я боли,
тръгна да търси любовта,
друга любов без лъжи!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Велизар Илиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Здравейте, благодаря за обективната оценка. Не се занимавам сериозно с поезия. Как да го изтрия?
  • Явно аз ще съм не-деликатната в случая...
    Е, това за мен не е поезия. Съжалявам!
  • Ще се опитам да го формулирам възможно най-деликатно:
    Не ми хареса. Не мисля, че на такива неща трябва да се дава такава публичност(или възможност за публичност хайде). От към художествена стойност - нищо. Няма рима, няма ритъм, не ти подхожда на годините(ако се занимаваш сериозно с писане).

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...