Нараняваш с цел
Нараняваш с цел
Повярвах на твоите
думи красиви,
но се оказа,
че били са лъжа!
От любов уж окриляни,
уж бяхме щастливи,
а с болка сега
ще продължа...
Трудно е вечер,
когато заспивам,
да прогоня от мислите
образа твой.
След спомена случва се
сълза да отроня...
Но ще се справя,
не се безпокой.
Дълго премислях,
и стигнах до извод:
Не лъжеш по навик,
ти имаш за цел –
мъжки сърца
с любов да подвеждаш,
тъй както навремето
някой теб е подвел.
Не наранявай хора невинни!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Добрев Всички права запазени
