април 2014 Румяна Славова
 
През ден, през два
ще ти нося пред портата
сребърно менче "мълчана вода" -
в тъмни зори събирана
от зелени треви росни
в тучни поляни -
от самодивски нозе газени,
когат' са хора кръшни играли
с любовна песен на уста,
с бели ризи тъкани,
с свилени коси предълги,
с венци от черни гергини...
Капка по капка водата -
с лист от ален гюл събрана -
77 капки по 7 -
всички на тебе наречени
с 13 горчиви сълзи примесени,
за вечна любов обречени,
от мойте устни напити,
през 9 пропасти донесени!
В полунощ при пълна луна
99 глътки да пиеш -
да се ненапиеш -
все жаден да ходиш,
с друга вода да се не квасиш!
Само от мойто менче, за водата,
очите ти в жажда да тлеят!
Само мене да чакаш,
сън при теб да не дохожда,
мира да нямаш,
да ти горчи всеки залък,
ден ли е, нощ ли е да не знаеш!
Болен да легнеш -
само мойта вода да ти е цяра,
мойте устни да ти бъдат хляба,
моя глас ,наместо песен, да чуваш!
Слънце да гасне - аз да изгрявам!
Мойте ръце да са ти постеля,
мойте коси - мека завивка!
Мене та мене да искаш,
до сърце да ме притискаш!
На дявола да си продадеш душата,
мен да получиш в отплата!
И на този свят и на онзи
все мене да любиш!
Друга щом до теб се докосне,
нека стане на камък!
На 33-я ден, по изгрев,
мен да замолиш да ти родя чедата!
Щастие да познаеш,
когат' на дома ти стана стопанка!
По първи петли след венчило
булото на пепел ще сторя.
Ще да я дам на 44-ма близнака
всяка прашинка да попилеят
из далечни мочурища тъмни
и в 88 кладен'ца бездънни...
Щом наедно сбереш сивата пепел,
тогаз 3 пъти отречи се от мене!