18.05.2008 г., 19:12 ч.

Наречи ме в отрицание 

  Поезия » Любовна
652 0 2
Наречи ме в отрицание,
дари ми нежност и крила,
докосвой ме единствено с дъха си,
сътвори ме в ума си!

Дай ми воля, силна като камък,
целуни ме и вдъхни живот,
в сърцето ми прокарай пламък,
научи ме на любов!

Създай от мен жена-жарава,
нека да танцувам в вихъра,
направи ме жизнерадостна,
въздигни ме в синевата!

Ще бъда аз признателна и вечна,
ще бъда идеалното творение,
повярвай, знам, че ще пребъда,
в бъдеще дари ми име!

Образ дай ми лъчезарен,
с очи топли на разсъмване,
да нямам миг дори печален,
да бъда истинска рисувай ме!

Издялкай ми сърце, да тупка,
като в полет лек на птичка,
да може да обича, да жадува,
да прощава, да не се страхува!

Душа, творецо, ти вдъхни ми,
нека да се пази от греха,
да не знае вкуса на сълзите,
но да чувства болката!

Дари ми и човечност, как само искам,
да бъда истински човек,
аз знам с твойте щрихи,
ще ме обрисуваш като богиня...
                                                                          но тя не знае какво е да си човек!

© Ирена Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??