Нарекох те Любов
Нарекох те Любов, да бъдеш истинска!
В кръвта ми вечно да си жива,
във вените ми да препускаш...дива,
да ме опива... буйната ти сила!
В градината ти, розата червена,
на крехката ми гръд да е закичена,
ухание в душата ми да влива,
на устните ми свежеста красива!
Нарекох те Любов със обич...с благослов,
в красиви утрини и в тихи залези!
В душата ти превърнах се в живот,
а моята пред теб е коленичила...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
