Oct 5, 2006, 9:43 PM

Нарекох те Любов

  Poetry
1K 0 10

Нарекох те Любов, да бъдеш истинска!
В кръвта ми вечно да си жива,
във вените ми да препускаш...дива,
да ме опива... буйната ти сила!
В градината ти,  розата червена,
на крехката ми гръд да е закичена,
ухание в душата ми да влива,
на устните ми  свежеста  красива!
Нарекох те Любов със обич...с благослов,
в красиви утрини и в тихи залези!
В душата ти превърнах се в живот,
а моята пред теб е  коленичила...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...