Наричаха ме Галещият бриз
Наричаха ме Галещият бриз.
В морето, близо до брега,
станувах.
А привечер напусках стана аз,
и в морската градина на Бургас,
жените по алеите целувах.
Докосвал съм и твойте рамена,
гърдите ти, ръцете и бедрата.
Край тебе скитах
влюбен по брега.
И затова за мене ти сега
си толкова и близка, и позната.
А неусетно лятото отмина.
Ятата отлетяха до едно.
Тълпата от морето си замина,
дъждът не спира
в морската градина,
алеите са пусти вече, но
за вятъра със сигурност го знам,
а и жените се прераждат също:
и в морската градина на Бургас,
друг някой нежен вятър –
всъщност аз,
отново влюбено ще те прегръща!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Чортов Всички права запазени
