Дошло е време пролетно.
Лето шесто. Рожденно
на Балканика, клуб фолклорен
фолклорен още танцьорен.
Събрали се моми и момци,
млади булки и не толкоз,
денят да му празнуват
и с благи думи хортуват.
"Да са ни верни людете,
дълги години да тропкат-
ситни хора игриви
и ръченици скокливи.
До снажен юнак девойка
плитки змии да мята,
да кърши снага тополка
и сърце младо подскача.
Здрав да ни е войводата-
Петърчев, хороводецът
да се учи, да ни научи
как да станем най-харни.
Та кога скочат балканци
земя да се разтресе
слънцето да забледнее
и вятър луд занемее".
Така думи наричаха,
наричаха и обричаха,
да им сборна дружината,
до година, чак до амина.
© Таня Мезева Всички права запазени