3.11.2011 г., 21:00

Нарисувай ми, художнико...

698 0 1

Нарисувай ми, художнико, любов,

тъй чиста, като утринна роса,

тъй ярка, като слънчев небосвод,

тъй искрена, като сълза.

 

Нарисувай ми, художнико, любов,

светъл пламък нека бъде.

Нека е описана със звук,

във вековете да пребъде.

 

Нарисувай я, художнико, с боя,

неизбледняваща от дъждовете,

хвърли палитрата сега,

от мене взимай цветовете.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Толина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....