Nov 3, 2011, 9:00 PM

Нарисувай ми, художнико...

  Poetry
699 0 1

Нарисувай ми, художнико, любов,

тъй чиста, като утринна роса,

тъй ярка, като слънчев небосвод,

тъй искрена, като сълза.

 

Нарисувай ми, художнико, любов,

светъл пламък нека бъде.

Нека е описана със звук,

във вековете да пребъде.

 

Нарисувай я, художнико, с боя,

неизбледняваща от дъждовете,

хвърли палитрата сега,

от мене взимай цветовете.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Толина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...