Нарисувани очи
Кой нарисува очите на времето,
тези големи, сини очи?
Сякаш поглъщат и трият проблемите
и се зараждат светли мечти.
Светлее небето в усмивка широка,
слънцето сякаш като зъбче блести.
Чист като истина шурти си потока
и ниже по пътя си, нашите дни.
Птиците сякаш са хвърлени ноти,
песен неземна в простора звучи.
Колко красив е всъщност животът
във нарисуваните от някой очи.
Уж сме различни, а еднакво желаем,
да сме по-дълго в синхрон със света.
Никой за края не иска да знае.
Пъстра палитра от чудеса.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
