Кой нарисува очите на времето,
тези големи, сини очи?
Сякаш поглъщат и трият проблемите
и се зараждат светли мечти.

Светлее небето в усмивка широка,
слънцето сякаш като зъбче блести.
Чист като истина шурти си потока
и ниже по пътя си, нашите дни.

Птиците сякаш са хвърлени ноти,
песен неземна в простора звучи.
Колко красив е всъщност животът
във нарисуваните от някой очи.

Уж сме различни, а еднакво желаем,
да сме по-дълго в синхрон със света.
Никой за края не иска да знае.
Пъстра палитра от чудеса.