Народ
Народ!
Тъй устремен към смъртта.
С тежка съдба в ръка.
На живота си край да постави.
Фортуна я няма за помощ.
Нишката все изтънява.
Живот!
Нима е това?
За този народ – смърт!
Единствено спасение –
в дълбокия мрак.
И ето в сумрак – смърт и убийства,
без милост и жал!
Кървави – тръгнали боси и голи
с нож и със брадва в ръка.
Брат брата убива!
Това е тяхна съдба!
Ала и наша.
Нима си е струвало?
За идея – незнайна, безсмислена…
Народ – затъпен и пак унижен.
за сетен и хиляден път.
Мълчи!
От страх, от болка, от ужас.
Мълчи!
Безпомощен, смазан, обезверен.
Мълчи!
Жесток, разярен – и страшен в страха си.
Омърсен!
Земя свободна на свободни хора –
ала заблуда било е!
О, миг прекрасен спри – уверен, че
трудът му във забрава ще тъне
и след векове дори.
Метаморфоза – лъжа е било!
Боговете извръщат поглед.
Мълчат!
На земята – всички вече спят.
Окъпани в кървавата баня,
и страшен писък…
Душите са сега успокоени.
А вашите - навеки омърсени.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иво Емануилов Всички права запазени
