ivoem
10 резултата
Момичето с морските очи
(разказ)
Отражението на лицето й във водата беше бляскаво, ослепително. Косите й биваха развявани от нестихващия игрив летен вятър, който се занимаваше с това, да се провира между дърветата и храстите ...
  1014 
Пилешка история
(приказка за възрастни)
Имаше едно време едно дребно и невинно същество, което се наричаше лястовичка. Така поне й викаше старата бабичка, която най-редовно хвърляше житени зрънца на милите птиченца – задето ...
  821 
СИЛАТА НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК
Това, което ще напиша, е посветено на делото на двамата солунски братя св. св. Константин-Кирил Философ и Методий, които през IX в. създадоха глаголицата, от която произлезе кирилицата, която днес и ...
  21540 
1
САМО УБИЙСТВО
Тежкият и непоносим августовски ден биваше страстно обладаван от властната и яростна нощ. Полъхът на вятъра бе забавен, муден, тежък, странен, бавен – всичко и нищо в едно. Слънцето хвърляше последните си уби ...
  859 
Зима
Смрачи се. Небето не гледа добре.
Вървя без посока; без път накъде?!
Небето се смръщи, разплака детето.
Небето ще плаче и днеска и утре. ...
  673 
Над мъглата, над мойта душа,
гарванът тъжно стои.
Гледа и грачи – с черния,
грозен, тъй страшния поглед.
Стои и е вперил очи, ...
  849 
Народ!
Тъй устремен към смъртта.
С тежка съдба в ръка.
На живота си край да постави.
Фортуна я няма за помощ. ...
  723 
Платната на Йоан Левиев – толкова близки и толкова далечни, така прости и
толкова дълбоки, божествени и в същото време земни. Картини за душата. По-малко
от година след като посетих изложбата реших да напиша тази статия – за
промените, за впечатленията, за спомена. Толкова енергийни картини се среща ...
  3111 
За неудобните журналисти говорим рядко, може би, защото те са извън сянката на делничното, там, нейде в далечината, чакащи народа да се събуди . А, да – те са просто онези /малко, но все пак ги има/, които не лежат в краката на властта. Имат достойнство и чест. И ценят човешката си същност. В какво ...
  2420 
Преди няколко дни с печал си спомних за начина, по който си отиват т.нар. “строители на съвременна България”. Отиват си, тънещи в мизерия, изпаднали в крайна бедност и нищета, презрени от всички... Та кой ли вече си спомня за тях?
Нима загубата на велики български творци /визирам конкретно литератур ...
  1500 
Предложения