Насаме останахме с нея
Насаме останахме с нея -
страстта си в целувка аз излях:
чувствах, че започвам да лудея,
от вълнението си онемях.
Тихичко, любовно проговори:
“Винаги ще бъда с тебе…Знай!”
и открехна тя за мен простори
с лазурите на чакания рай.
Нежно я притиснах до гърдите
и така се двама приласкахме-
чрез талазите на добрините,
споделена радост опознахме.
Носехме се двама в небесата,
в разискреното озарение,
бликнало у нас като позлата
на роденото ни вдъхновение.
В целувката ми тя притихна
чрез разбиращата добрина
и пространството край нас утихна
в нежната й женска тишина.
Дълго бях с нея на небето,
приютил я в нежната ми ласка -
чрез невинност станахме “детето”
и сега живота то ни тласка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Рибаров Всички права запазени
