MOJSEI (Валери Рибаров)
397 2524
27 янв. 2007 г., 13:09

Насаме останахме с нея 

  Поэзия
560 0 8

 

 

Насаме останахме с нея -

страстта си в целувка аз излях:

чувствах, че започвам да лудея,

от вълнението си онемях.



Тихичко, любовно проговори:

“Винаги ще бъда с тебе…Знай!”

и открехна тя за мен простори

с лазурите на чакания рай.



Нежно я притиснах до гърдите

и така се двама приласкахме-

чрез талазите на добрините,

споделена радост опознахме.

 

Носехме се двама в небесата,

в разискреното озарение,

бликнало у нас като позлата

на роденото ни вдъхновение.



В целувката ми тя притихна

чрез разбиращата добрина

и пространството край нас утихна

в нежната й женска тишина.



Дълго бях с нея на небето,

приютил я в нежната ми ласка -

чрез невинност станахме “детето”

и сега живота то ни тласка.

© Валери Рибаров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??