keremitka_tyxleva (Керемитка Тухлева)
10 59
12.08.2008 г., 14:05 ч.

Насаме с облаците 

  Поезия » Пейзажна
951 0 4
Насаме с облаците


Какво не бих дала да го няма града.
Всичко бих дала да умра тук сама.
Тук - под моето цветно небе,
тук, с пълни очи и празни ръце.

Какво не бих дала да има само небе.
Всичко бих дала да остана дете.
Дете - с чиста душа и пълни очи,
дете, което гледа небето и просто... Мълчи.

Какво не бих дала с облаците да остана насаме.
Всичко бих дала да умра тук - под моето цветно небе.
Тук - всред всички горящи цветове,
тук, където слънцето мога да хвана в ръце.

© Керемитка Тухлева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Пиша аз...колкото да изкарам настроенията от себе си преди да са ме задушили илии удавили, или нещо такова.. Тея работи съм ги слагала тука преди доста време. Сега предпочитам да ги пазя за себе си. А ти като част от мен, имаш неограничен достъп до тях : )
  • тук където слънцето не мога да хвана с ръце... Прекрасно и много меланхолично, много ми харесва. Не знаех че имаш регистрация тук и че пишеш така красиво.
  • Много красиво.....харесах.
  • Да... Абсолютно познато чувство...

    Тук - под моето цветно небе,
    тук, с пълни очи и празни ръце.

    Най-голямото богатство минава през очите и отива в сърцето... А повечето хора си мислят, че минава през ръцете и отива в банката. Реалност... Чак се плаша от тази дума. При положение, че си от Сифия, мога да си представя какво чувстваш. Зимата свиквам с всичко, но когато се върна от пътуване, сякаш виждам нещо още по-жестоко. Чак се самосъжалявам, че живея тук... Поздрав за стихотворението, определено ме докосна
Предложения
: ??:??