Нашата борба
Дали сега когато те погледна,
отново чувствам се така.
Така, както когато ти посегна,
и целуна нежно моята ръка.
Искрици нейни преди време,
ти запали в моята душа.
А сърцето ми сега стене,
не усеща предишната топлина.
Ден след ден минават,
и вече не ми е тъй мило.
Времето лекува - казват.
Чувствам - нещо ни е отчуждило.
Искам стария огън пак да се запали,
искам да ми липсваш все така.
Не мисля, че още сме се предали,
страх ме е от реалността.
Нека се борим за любовта си,
обичам те от първия ни миг.
С теб жертвахме дори гордостта си,
не можем да кажем край с отчаян вик.
Времето зная, ще покаже,
дали е наистина силна любовта.
Нека ние му докажем,
че по-силна от всичко е тя.
отново чувствам се така.
Така, както когато ти посегна,
и целуна нежно моята ръка.
Искрици нейни преди време,
ти запали в моята душа.
А сърцето ми сега стене,
не усеща предишната топлина.
Ден след ден минават,
и вече не ми е тъй мило.
Времето лекува - казват.
Чувствам - нещо ни е отчуждило.
Искам стария огън пак да се запали,
искам да ми липсваш все така.
Не мисля, че още сме се предали,
страх ме е от реалността.
Нека се борим за любовта си,
обичам те от първия ни миг.
С теб жертвахме дори гордостта си,
не можем да кажем край с отчаян вик.
Времето зная, ще покаже,
дали е наистина силна любовта.
Нека ние му докажем,
че по-силна от всичко е тя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ааа Всички права запазени
Това е всъщност старо стихотворение,но не знам,защо не бях го публикувала.
