Adelinka (Ааа)
101 395
8 февр. 2007 г., 09:20

Нашата борба 

  Поэзия
630 0 4
Дали сега когато те погледна,
отново чувствам се така.
Така, както когато ти посегна,
и целуна нежно моята ръка.

Искрици нейни преди време,
ти запали в моята душа.
А сърцето ми сега стене,
не усеща предишната топлина.

Ден след ден минават,
и вече не ми е тъй мило.
Времето лекува - казват.
Чувствам - нещо ни е отчуждило.

Искам стария огън пак да се запали,
искам да ми липсваш все така.
Не мисля, че още сме се предали,
страх ме е от реалността.

Нека се борим за любовта си,
обичам те от първия ни миг.
С теб жертвахме дори гордостта си,
не можем да кажем край с отчаян вик.

Времето зная, ще покаже,
дали е наистина силна любовта.
Нека ние му докажем,
че по-силна от всичко е тя.

© Ааа Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти Део...Това е всъщност старо стихотворение,но не знам,защо не бях го публикувала.
  • бонжурдокосва струните..силно е и не знам някак много искренно звучи.абе казвах ти аз че трябва пак да пишеш!!!
  • Хаха мерси Бени,зарадва ме с този жизнерадостен коментар!
  • "Нека ние му докажем,
    че по-силна от всичко е тя."
    Брао,брао.Много добре написано.
    Поздрави!!!/6/


Предложения
: ??:??