amnesti (Ники Николов)
10 106
6.11.2010 г., 12:46 ч.

Нашата есен 

  Поезия
755 0 4

Нашата есен

 

В златисто-есенен следобед

посрещам своя залез пак.

Люлеещ стол, два пръста „Джак“

и кучето полегнало до стола.

 

Улисана във къщните проблеми,

ти шеташ тихо покрай нас,

„Обичам те!“ си казваме без глас,

затворени във своето безвремие...

© Ники Николов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Този стих ме размечта! Прекрана е тази есен!
  • Люлеещ стол, два пръста „Джак“
    и кучето полегнало до стола.

    Блаженство!

    Сега сериозно - ужасно много ми допадна творбата ти, постигнато си невероятно силно внушение ...
  • Супер е!
  • Вашата есен е възхитително безмълвна!
Предложения
: ??:??