Нашата есен
В златисто-есенен следобед
посрещам своя залез пак.
Люлеещ стол, два пръста „Джак“
и кучето полегнало до стола.
Улисана във къщните проблеми,
ти шеташ тихо покрай нас,
„Обичам те!“ си казваме без глас,
затворени във своето безвремие...
© Ники Николов All rights reserved.