24.11.2022 г., 15:05

Наше дело*

1.6K 7 18

Туй е наше общо дело:

"който не мълчи – умира!"

Всите сме от наше село. 

Четата, начело с бригадира.

 

Ако има нещо, дайте!

Иначе ще да го откраднем. 

Хубаво е, че да знайте, 

в тъмното работим,

                         докъм пладне.

 

Все във тази орисия...

Нуждата ни е премного.

Бодри сме към икиндия*

И с очи, които гледат 

                                    строго!

 

Иначе от парламента 

благоговеем за народа!

Ех, народе! С коктейл от мента 

към нови избори те водим!

 

Cosa nostra*-Наше дело (италиански)

 

икиндия*-преди залез слънце 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Бяхме на гости в Германия на сина и снахата.
    Може би, защото живееха на остров, близо до Дания, но българите си помагаха (особено на тези, които не знаеха добре немски).
    Но там живееха около 300 сънародници, всички работеха, работодателите им осигуряваха квартири и синдикална защита. Учудващо, нали?Знам, че заплащаха членски внос,който им осигурява адвокат от синдиката при трудов спор.Имаха трудов договор, защото без такъв:да му мисли работодателя!Глобите са солени!Може да се стигне и до фалит на фирмата.
  • Моите наблюдение са, че където и отидем, си носим лошите навици и се връщаме в България със същите навици, за съжаление.
    Поради тази причина в чужбина българинът отбягва да контактува със сънародника си.
  • Благодаря за коментара, Латинка-Златна!
    Но,нали интернационалният опит обогатява?🤔
  • С Младен Мисана!...
    Благословена вечер Ranrozar (Стойчо Станев)!
  • Благодаря за коментара и оценката, Младен!
    Явно сме доста талантливи!🤣

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...