21.12.2007 г., 11:35

Нашият миг

768 0 2
Нашият миг
20.12.07

Обичам да те гледам от далеч,
когато с другите общуваш...
Забравил си почти за мен,
дори на сън не ме сънуваш.

Но знам, ще дойде моят миг,
когато ти, от обич окрилен,
забравил другите, напук
ще се завърнеш пак при мен...

И този миг във вечност ще превърнем!
И в този миг ще бъдем само двама!
С безкрайна нежност с теб ще се обгърнем,
с една любов красива и голяма...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Erato Eratova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...