Преди с извечен път
вървяла е земята.
Някога
без теб,
без нас,
извечно бягала е тя.
И нито ти,
ни ние
ще нарамим къс сизифов,
да и отнемем тежестта.
Мислимо-тъжни и
суетни
с егото на гордостта
се спъваме -
поели да меним света...
22.08.94
© Валери Качов Всички права запазени