... наситено с озон...
... наситено с озон...
(... или завръщане...)
(tania & pureblack)
Когато на планетата се приземят,
повече от сто метеорита,
или след бурята ще си наситен със озон,
или във орбитата тръгвам да се скитам…
Ще скитам в Космоса безкраен,
къде немил, къде недраг
и пак на тая мъничка планета ще се завръщам,
за да видя някакъв усмихнат знак…
Докато избродя Световете
и Времето напред-назад,
сълза ще ти оставя, камък, цвете…
Ще ме познаеш ли във тях…?
Когато на деня настъпи края
и завие всичко топъл мрак със своята тъга,
тогава ще откъсна малко пурпурно цветче
и пак ще хвана курс към младостта…
Ще се завърна, там, на оня край,
където някой е измислил Световете…
И Бог е със недорисуван Рай,
защото мрака е погълнал цветовете…
И рече Бог: Да бъде мрак...!
Тогава е сърдечно, топло,
а светлото е със различен знак -
да слушаш цветна песен -
дирижирана от ветровете…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Георгиева Всички права запазени
Страхотно! Поздрав и за двама ви 
