11.05.2010 г., 5:05

Насладата....живот...

1.1K 1 0

Политаш..политаш, душо моя,

мило с цветен лъч докоснал

простора....воля...свобода

и политаш ...без умора

като птица- жар...без крила...

 

Над цветя, над дъхави ливади

със сияйна пролетна  дъга...

Мисли чисти извисила

и политаш ..без умора

и над болка..и над тъга...

 

Е, с тяло на ранена птица

променена...ех, каква съдба!

Слава на Любов всемирна,

сърце христово...огнен жар,

наслада...животът е дар!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Калчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...