Настояще
Настояще
Раняваме силно, мразим отровно.
Убиваме с думи, печелим лъжовно.
Предателство, болка, завист, омраза -
все чувства коварни душите ни смазват
Оплитат ни подло и с нас си играят,
копнеят за още, изпитват ни, знаят…
Светът е побъркан, от болест покварен,
мечти се продават, злокоба витае.
Не търсим от никого данък и сметка,
наивно се крием под нова наметка.
Очите играят, сърцето копнее
за мъничко нежност, дори и на заем.
Уж липсва ни тази любов безконечна
и търсим я винаги, търсим я вечна,
но щом изгори ни, кат' огън гореща,
с обида я стъпкваме, плюем с насмешка.
Душите ни болни са, няма рецепта,
морала подритваме във воняща тоалетна,
амбиции болни заробват ни всички
и вятъра гоним, без смисъл капризни.
Надеждата тикаме в яма бездънна
и после си мислим, че тя ни е длъжна.
Усмивки фалшиви раздаваме щедро
и крием душите си, струващи евтино.
Изгодно печелим приятели нови,
а старите хвърляме, като вещи използвани.
Лакомо грабим и нямаме мяра.
Доброто забравихме, търсим без вяра.
Изгубихме чест и достойнство без време,
да носим на плещите тежкото бреме.
Поспри се, човеко, живот няма лесен -
живей го човешки, не сякаш си вечен!
09.01.2010г.
00:36ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивана Всички права запазени
Нито чела! 
Поздрави! Много ми хареса!
