НАСТРОЕНИЕ
В главата ми думи нахлуват безчет,
без смисъл или някакъв ред.
Но защо ли да съставя не мога
от тях изповедта си пред теб?
Капки дъждовни заливат света,
всичко сивее и превръща се в „диво”.
Хората се забързват, а аз стоя сред тях
и се чувствам, като погребан „на живо”.
Много неща искам да кажа,
а отвсякъде получавам
един само съвет – напиши го!
Но да ме чуят, аз искам,
а не да хвърлят в „кръглата папка”.
С „Хора, като мен обикнете!”
немалко изписах тетрадки.
Поне една от тях прочетете
и това послание запомнете
на случайно появила се земна прашинка.
В душата ми лед се е сврял
и светът изглежда толкова бял,
като че ли баба го е изпрала със синка.
Нарежда ми мозъкът:
- Млъкни ти най-подир,
вместо на другите
да досаждаш безспир!
А оправдавам се аз:
- Повярвай, не насилвам ги
да ме четат в този час!
Нека да се занимават с онези,
които приемат се за „ПОЕТ”,
а аз да остана с моя късмет!
В главата ми думи нахлуват безчет,
без смисъл или някакъв ред.
Но защо ли сега пиша за друго,
вместо изповедта си пред теб?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вили Тодоров Всички права запазени
