НАСТРОЕНИЕ
В главата ми думи нахлуват безчет,
без смисъл или някакъв ред.
Но защо ли да съставя не мога
от тях изповедта си пред теб?
Капки дъждовни заливат света,
всичко сивее и превръща се в „диво”.
Хората се забързват, а аз стоя сред тях
и се чувствам, като погребан „на живо”.
Много неща искам да кажа,
а отвсякъде получавам
един само съвет – напиши го!
Но да ме чуят, аз искам,
а не да хвърлят в „кръглата папка”.
С „Хора, като мен обикнете!”
немалко изписах тетрадки.
Поне една от тях прочетете
и това послание запомнете
на случайно появила се земна прашинка.
В душата ми лед се е сврял
и светът изглежда толкова бял,
като че ли баба го е изпрала със синка.
Нарежда ми мозъкът:
- Млъкни ти най-подир,
вместо на другите
да досаждаш безспир!
А оправдавам се аз:
- Повярвай, не насилвам ги
да ме четат в този час!
Нека да се занимават с онези,
които приемат се за „ПОЕТ”,
а аз да остана с моя късмет!
В главата ми думи нахлуват безчет,
без смисъл или някакъв ред.
Но защо ли сега пиша за друго,
вместо изповедта си пред теб?
© Вили Тодоров All rights reserved.
