15.04.2009 г., 21:31

Настроение

1.3K 0 12



Зад прозореца – плаче небето,
зад прозореца стене нощта!
Зад прозореца - тръпне сърцето
в неочаквана стара игра...

Като вихър понесени в мрака,
светлините изчезват навън!
Зад прозореца – някой ме чака,
като сладка мечта, като сън...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво!Този стих е прекрасен!
  • Ох,колко е хубаво!
    Благодаря!
  • Аз дълго чаках под един прозорец, а трябвало зад прозореца да чакам! Какво да правя, като ме е целунал някой Марко Тотев!
  • Благодаря ви мили приятели!Ели, за какво плагиатство говориш? Мисля, че още дядо ни Адам, като са го изхвърлили от Рая и от очите му за първи път са потекли някакви странни капки си е казал:"леле,очите ми заваляха" ,а баба Ева, като по-мъдра,разбира се, му отговорила:"Не бе, небето се разплака"!Шегувам се!
  • Най-хубавите стихове са кратките както е казал поета.
    Поздравления!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...