ВаняИ (Ваня Иванова)
137 3098
15 апр. 2009 г., 21:31

Настроение 

  Поэзия
899 0 12



Зад прозореца – плаче небето,
зад прозореца стене нощта!
Зад прозореца - тръпне сърцето
в неочаквана стара игра...

Като вихър понесени в мрака,
светлините изчезват навън!
Зад прозореца – някой ме чака,
като сладка мечта, като сън...

© Ваня Иванова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Браво!Този стих е прекрасен!
  • Ох,колко е хубаво!
    Благодаря!
  • Аз дълго чаках под един прозорец, а трябвало зад прозореца да чакам! Какво да правя, като ме е целунал някой Марко Тотев!
  • Благодаря ви мили приятели!Ели, за какво плагиатство говориш? Мисля, че още дядо ни Адам, като са го изхвърлили от Рая и от очите му за първи път са потекли някакви странни капки си е казал:"леле,очите ми заваляха" ,а баба Ева, като по-мъдра,разбира се, му отговорила:"Не бе, небето се разплака"!Шегувам се!
  • Най-хубавите стихове са кратките както е казал поета.
    Поздравления!
  • ефирно, писано на един дъх, стил "...ако някой срещне някой в цъфналата ръж..." браво!
  • Красиво казано!
  • Ето, това е любимият ми стил.
    Браво, Ваня!

    Имам стих, който започва с думите;
    "Цяла нощ е плакало небето".
    Не смятах да го публикувам сега, но ще го направя. Че още едно неволно съвпадение ще ме накара да го елиминирам...
    /а понякога се говори за плагиатство.../
  • Ехаа, супер е!Поздрав и шестица от мен
  • наистина.. прекрасно и леко
  • Благодаря за точното определение. Значи съм постигнала целта.Това е просто едно моментно настроение,което не се нуждае от повече думи!Желая весело Великденско настроение!
  • Много лекичък стих, хареса ми.
Предложения
: ??:??