15 апр. 2009 г., 21:31

Настроение

1.3K 0 12



Зад прозореца – плаче небето,
зад прозореца стене нощта!
Зад прозореца - тръпне сърцето
в неочаквана стара игра...

Като вихър понесени в мрака,
светлините изчезват навън!
Зад прозореца – някой ме чака,
като сладка мечта, като сън...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво!Този стих е прекрасен!
  • Ох,колко е хубаво!
    Благодаря!
  • Аз дълго чаках под един прозорец, а трябвало зад прозореца да чакам! Какво да правя, като ме е целунал някой Марко Тотев!
  • Благодаря ви мили приятели!Ели, за какво плагиатство говориш? Мисля, че още дядо ни Адам, като са го изхвърлили от Рая и от очите му за първи път са потекли някакви странни капки си е казал:"леле,очите ми заваляха" ,а баба Ева, като по-мъдра,разбира се, му отговорила:"Не бе, небето се разплака"!Шегувам се!
  • Най-хубавите стихове са кратките както е казал поета.
    Поздравления!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...