9.11.2014 г., 11:28 ч.

Настроение 

  Поезия
677 0 15

Бяло ми е,

на душата ми е бяло,

като Пирински сняг,

като искрящ детски смях…

Надеждата ми –

палаво поточе,

стремглаво в утрото препуска,

скалите скулптурира,

Божествен дух им влива.

Бяло ми е,

на душата ми е бяло,

сякаш пресен сняг е наваляло…

© Росица Танчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??