Nov 9, 2014, 11:28 AM

Настроение

  Poetry
883 0 15

Бяло ми е,

на душата ми е бяло,

като Пирински сняг,

като искрящ детски смях…

Надеждата ми –

палаво поточе,

стремглаво в утрото препуска,

скалите скулптурира,

Божествен дух им влива.

Бяло ми е,

на душата ми е бяло,

сякаш пресен сняг е наваляло…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Танчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...