Настроение II
НАСТРОЕНИЕ II
Съшит от стари дрипи,
над могилите
се спуска тънкият воал на здрача.
Дете ли хлипа, кон ли степен цвили,
ветрец ли сух в тревите сухи плаче?
Не знам!
Един задавен стон се свлича
на тъмното по раменете сиви –
на неизказана тъга прилича,
на тиха скръб, на мъка мълчалива...
Тъгата скръб ли е?
Тъгата пари,
загадъчна, неясна като сянка.
Скръбта боли до смърт,
скръбта изгаря,
скръбта е остър зъб на пепелянка.
Или е мъка?
Мъката те смазва,
тежи като скала на раменете.
Ако скръбта е вихър в снежна пазва,
то мъката е буца лед в сърцето.
Печал ли е
– прозрачна, мълчалива –
на тъмнината по плещите голи?
Денят си тръгва сив. Нощта е сива.
Сивеят в здрача старите тополи.
А някъде дете, навярно, хлипа,
или жребец в степта далечна цвили
и неизказана тъга се сипе
– печален дъжд по старите могили –
и вятър сух в тревите сухи плаче.
Или това е просто скръб незрима?
Но се редят по рамото на здрача
невикани от мен печални рими...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Чернев Всички права запазени
