severianin (Валентин Чернев)
417 677
23.09.2012 г., 17:45 ч.

Настроение II 

  Поезия
563 0 7

 

НАСТРОЕНИЕ II

 

Съшит от стари дрипи,

над могилите

се спуска тънкият воал на здрача.

Дете ли хлипа, кон ли степен цвили,

ветрец ли сух в тревите сухи плаче?

 

Не знам!

Един задавен стон се свлича

на тъмното по раменете сиви –

на неизказана тъга прилича,

на тиха скръб, на мъка мълчалива...

 

Тъгата скръб ли е?

Тъгата пари,

загадъчна, неясна като сянка.

Скръбта боли до смърт,

скръбта изгаря,

скръбта е остър зъб на пепелянка.

 

Или е мъка?

Мъката те смазва,

тежи като скала на раменете.

Ако скръбта е вихър в снежна пазва,

то мъката е буца лед в сърцето.

 

Печал ли е

– прозрачна, мълчалива –

на тъмнината по плещите голи?

Денят си тръгва сив. Нощта е сива.

Сивеят в здрача старите тополи.

 

А някъде дете, навярно, хлипа,

или жребец в степта далечна цвили

и неизказана тъга се сипе

– печален дъжд по старите могили –

и вятър сух в тревите сухи плаче.

Или това е просто скръб незрима?

 

Но се редят по рамото на здрача

невикани от мен печални рими...

 

© Валентин Чернев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??