Настроения
Натрупах много грехове,
към кого ли още не.
Този лъжа, онзи мамя,
а себе си понякога едвам търпя.
Лъжа, защото тъй ме принуждават,
мамя, защото се налага.
Самата аз изпадам във заблуда
и без да зная как се случват някои неща.
Около мене бродят хора без лица и без душа.
Движат се, вървят и отминават.
А аз не зная във какво да вярвам
и какво да искам от света.
Така живея аз във мрак и самота,
оплетена във мрежата на собствената си заблуда.
Така живея в страх от собственото си лице
и не ми принадлежи отдавна моята душа.
Стаена в сянката на собствената си тъга,
аз искам необезпокоявана да си стоя.
Превита под тежестта на собствената си съдба,
аз искам тихо един ден да си умра.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепи Оджакова Всички права запазени
