Настроения
Натрупах много грехове,
към кого ли още не.
Този лъжа, онзи мамя,
а себе си понякога едвам търпя.
Лъжа, защото тъй ме принуждават,
мамя, защото се налага.
Самата аз изпадам във заблуда
и без да зная как се случват някои неща.
Около мене бродят хора без лица и без душа.
Движат се, вървят и отминават.
А аз не зная във какво да вярвам
и какво да искам от света.
Така живея аз във мрак и самота,
оплетена във мрежата на собствената си заблуда.
Така живея в страх от собственото си лице
и не ми принадлежи отдавна моята душа.
Стаена в сянката на собствената си тъга,
аз искам необезпокоявана да си стоя.
Превита под тежестта на собствената си съдба,
аз искам тихо един ден да си умра.
© Пепи Оджакова All rights reserved.
