11.06.2007 г., 9:18 ч.

Нататък 

  Поезия
748 0 8
 

Мина влак и се загуби в залеза на юни

като огърлица, спуснала се в скута

на рокля с копчета от пълнолуния...

В тревите две обувки се залутаха

и после спряха, за да чуят как ухаят билките.

Край релсите, загледана в светулките,

една зелена, полусчупена бутилка -

щурците в нея ще си приберат цигулките,

и тя на влака утре ще покаже пътя -

като залез вечен или като вечност кратък?...

И боси като самодиви, по зелените стъкла

се втурват моите мечти нататък...

© Мартина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??