Jun 11, 2007, 9:18 AM
Нататък
Мина влак и се загуби в залеза на юни
като огърлица, спуснала се в скута
на рокля с копчета от пълнолуния...
В тревите две обувки се залутаха
и после спряха, за да чуят как ухаят билките.
Край релсите, загледана в светулките,
една зелена, полусчупена бутилка -
щурците в нея ще си приберат цигулките,
и тя на влака утре ще покаже пътя -
като залез вечен или като вечност кратък?...
И боси като самодиви, по зелените стъкла
се втурват моите мечти нататък...
© Мартина All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Браво!!!
-
Малко дяволче ,казвала ли съм ти колко си талантлива?
()!!! -
По зелените стъкла
-
Нямам думи,топло и нежно.Голямо браво и от мен!
-
Може ли в едно Горнооряховско стихотворение и сърце да няма влак?Не естественно!Много нежно стихотворение си направила.Мартина, разпилей мечтите си и тръгни по релсите да те водят към тяхното осъществяване.Целта ти е ясна - голямото изкувство!На добър час!
-
Поздрав!Браво!
-
Нека лунната светлина огрее лицето на самодивите и нека няма зелени стъкла по тревата , а ухание на светлина в душата.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Или къде съм била аз?