Jun 11, 2007, 9:18 AM

Нататък

  Poetry
999 0 8
 

Мина влак и се загуби в залеза на юни

като огърлица, спуснала се в скута

на рокля с копчета от пълнолуния...

В тревите две обувки се залутаха

и после спряха, за да чуят как ухаят билките.

Край релсите, загледана в светулките,

една зелена, полусчупена бутилка -

щурците в нея ще си приберат цигулките,

и тя на влака утре ще покаже пътя -

като залез вечен или като вечност кратък?...

И боси като самодиви, по зелените стъкла

се втурват моите мечти нататък...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мартина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...