Люска (Люска Петрова)
49 129
27.03.2008 г., 12:34 ч.

Натуралистична ода за живота 

  Поезия
628 0 6
 
                                                                         Животът е сив помияр -

опърпан и прашен,

накуцващ и стар,

угрижен и тъжен,

не-куче, не-звяр.

 

По утъпкани пътеки

тътри измръзнали лапи.

Обиколни пътища и преки

пред очите му  се стапят.

В боклуците изгниващи се рови

и вонята не дразни

чувствителния нос.

Спи под някой дървен мост,

а дните за него са винаги нови.

Понякога само

в луксозна градина наднича

и дори се промъква

през залостени врати.

Не за друго -

за да може да потича

и опашката проскубана да повърти.

После се надсмива над каиша,

затегнал някой

породист и лъскав пес.

Изпикава се

в луксозната градинска киша

и може би се чувства като Крез.

Ден след ден така го кара -

потънал в лиги, във бълхи и пот...

Хора, подслонете помияра,

та той е вашият живот!

© Люска Петрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??