Натуралистична ода за живота
Животът е сив помияр -
опърпан и прашен,
накуцващ и стар,
угрижен и тъжен,
не-куче, не-звяр.
По утъпкани пътеки
тътри измръзнали лапи.
Обиколни пътища и преки
пред очите му се стапят.
В боклуците изгниващи се рови
и вонята не дразни
чувствителния нос.
Спи под някой дървен мост,
а дните за него са винаги нови.
Понякога само
в луксозна градина наднича
и дори се промъква
през залостени врати.
Не за друго -
за да може да потича
и опашката проскубана да повърти.
После се надсмива над каиша,
затегнал някой
породист и лъскав пес.
Изпикава се
в луксозната градинска киша
и може би се чувства като Крез.
Ден след ден така го кара -
потънал в лиги, във бълхи и пот...
Хора, подслонете помияра,
та той е вашият живот!
© Люска Петрова All rights reserved.
Но сравнението си го бива.
