29.06.2013 г., 3:03

Натюрморт

1.2K 0 7

Чепка грозде със сочни зърна.
Кехлибарена нежност стаена.
Чакан поглед. Любов. Топлина.
И съзвездия в нощна вселена.

 

Зряла ябълка. Резени два.
Плахи семчици - бъдност мечтана.
Вкус на лято и сладки слова.
Дъх на есен, почти разгадана.

 

Жълта дюля със мъх на дете.
Непораснало. С взор под листата.
Слънчев лъч, който тайни чете
и тръпчив се разтваря в душата.

 

Едър орех, в черупка събрал
оня вкус на приятност горчива.
В неразчупена нежност изтлял.
В непристъпност - от тайни щастлива.

 

Четка. Подпис. И маслен копнеж.
Натюрморт - като смисъл на дните.
С него някой те чака да спреш
и останеш в света на мечтите...

 

(Сбъднати предчувствия)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ясен Ведрин Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви - Светла и Анна, Ани и Камелия, Веселка, Ирина и Венцислав!
  • Великолепно!
    Сякаш всички блага и Любов на Вселената са събрани в този "Натюрморт - като смисъл на дните."
  • "Жълта дюля със мъх на дете.
    Непораснало. С взор под листата.
    Слънчев лъч, който тайни чете
    и тръпчив се разтваря в душата."
    Дарявай ни повече моменти с поезията ти... нетърпението до следващото ме държи будна
  • Прекрасна рисунка-стих! Поздрави и от мен!
  • Прекрасен "натюрморт", само дано не е само "в света на мечтите...",
    а и в реалността!!! Поздрави и хубав ден!!!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...