Jun 29, 2013, 3:03 AM

Натюрморт

  Poetry » Civic
1.2K 0 7

Чепка грозде със сочни зърна.
Кехлибарена нежност стаена.
Чакан поглед. Любов. Топлина.
И съзвездия в нощна вселена.

 

Зряла ябълка. Резени два.
Плахи семчици - бъдност мечтана.
Вкус на лято и сладки слова.
Дъх на есен, почти разгадана.

 

Жълта дюля със мъх на дете.
Непораснало. С взор под листата.
Слънчев лъч, който тайни чете
и тръпчив се разтваря в душата.

 

Едър орех, в черупка събрал
оня вкус на приятност горчива.
В неразчупена нежност изтлял.
В непристъпност - от тайни щастлива.

 

Четка. Подпис. И маслен копнеж.
Натюрморт - като смисъл на дните.
С него някой те чака да спреш
и останеш в света на мечтите...

 

(Сбъднати предчувствия)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ясен Ведрин All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви - Светла и Анна, Ани и Камелия, Веселка, Ирина и Венцислав!
  • Великолепно!
    Сякаш всички блага и Любов на Вселената са събрани в този "Натюрморт - като смисъл на дните."
  • "Жълта дюля със мъх на дете.
    Непораснало. С взор под листата.
    Слънчев лъч, който тайни чете
    и тръпчив се разтваря в душата."
    Дарявай ни повече моменти с поезията ти... нетърпението до следващото ме държи будна
  • Прекрасна рисунка-стих! Поздрави и от мен!
  • Прекрасен "натюрморт", само дано не е само "в света на мечтите...",
    а и в реалността!!! Поздрави и хубав ден!!!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...