12.12.2007 г., 9:11

Научи ме

2.1K 0 16
Научи ме да бъда различен.
Да се вслушвам в съня на щурците
и на вятър, когато приличам,
да не гоня смеха на звездите.

Научи ме да бъда прекрасен.
Бяла приказка в детски представи.
Да съм твоя любовна украса,
дето вечно за теб ще остане...

Научи ме да бъда начало.
Безкрая след мен да повеждам,
все едно, че е времето спряло,
щом във твойте очи се оглеждам.

Научи ме да мога да дишам
със копнежа на твоите мисли...
Като свила смехът да се свлича
и да пада по моите листи...

Научи ме за теб да остана
неподправен, какъвто ме знаеш.
И макар да съм някога рана,
просто искам за мен да мечтаеш..

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Невероятен стих!Докосна ме!Поредни аплодисменти!!!!
    ПП...не знам защо,но си мисля,че всъщност си научен на всичките тези неща!
  • Възхищавам се на творбите ти, Вальо ! Радваш ме много!
  • Ех, и мен да имаше така някой да ме учи , а то все ненаучени около мен!
    Браво, чудесен си, попадна право в десятката с този стих!
  • Много ми хареса!
    Поздравления Вал!
  • !!!
    Ех, Валенце! От това по прекрасен може ли да бъдеш!
    Поздрав и прегръдка за теб!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...