Посвещавам на дъщеря ми Марияна!

Непостижимо бяла е мечтата,
а тъй чупливи са крилата,
дъще моя, мила и красива,
знай, че трудно е да си щастлива.
Повярвай, в този свят тревожен,
има много кал безбожен,
научи се боса да не ходиш
и без броня битки да не водиш.
Ти си млада, вярваш сляпо,
зимата за теб е жарко лято,
но повярвай, дъще моя мила,
болката в човека гнездо си е свила.
Научи се да ставаш щом падаш,
на врага си ножа да не даваш,
да си умна, да си търпелива,
да не стъпяш по мечта бодлива.
Ако искаш ти да си щастлива,
научи се, дъще моя мила,
да обичаш, но да не забравяш,
пред подлец вратата да затваряш.