12.01.2008 г., 0:48 ч.

Научих се... 

  Поезия
602 0 6
Научих се аз страстно да обичам,
но никога след любовта си да не тичам...
Научих се да бъда вярна... на своята душа...
и само пред икона свята да скланям аз глава!
Научих що е "честността",
що болка е и да напира в тебе плач,
но от очите да не капва и сълза...
Научих що е да си сам,
изоставен от приятели и
всички близки,
урочасана от доброжелатели,
да се радвам на oгризки...
Научих се да губя,
да бъда винаги последна,
да съм куклата модерна,
ала не играчката поредна...
Научих се и да прощавам,
път на по-мъдрите да давам...
Научих се да сдържам и гнева си,
да браня аз честта си!

© Теодора Драгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Такааа...доволен ли си сегааа продължавам да се уча още и естесвено не трябва да забравям да си преговарям и старите знания...
  • Никакви забележки, освен че сдържам се пише все пак със "с" поправи го И сега какво, научи се и ?
  • От този стих мога да ти дам само един съвет-УЧИ ПСИХОЛОГИЯ.Все едно го е писала психоложка.Поздравления!!!
  • Аз пък все още вярвам в честността, макар че сигурно и аз скоре ще се науча
  • Благодаря за изказаното мнение...
  • много неща си научила...
    мъдро и хубаво...
    с обич, Теодора.
Предложения
: ??:??