Научих се...
Научих се аз страстно да обичам,
но никога след любовта си да не тичам...
Научих се да бъда вярна... на своята душа...
и само пред икона свята да скланям аз глава!
Научих що е "честността",
що болка е и да напира в тебе плач,
но от очите да не капва и сълза...
Научих що е да си сам,
изоставен от приятели и
всички близки,
урочасана от доброжелатели,
да се радвам на oгризки...
Научих се да губя,
да бъда винаги последна,
да съм куклата модерна,
ала не играчката поредна...
Научих се и да прощавам,
път на по-мъдрите да давам...
Научих се да сдържам и гнева си,
да браня аз честта си!
но никога след любовта си да не тичам...
Научих се да бъда вярна... на своята душа...
и само пред икона свята да скланям аз глава!
Научих що е "честността",
що болка е и да напира в тебе плач,
но от очите да не капва и сълза...
Научих що е да си сам,
изоставен от приятели и
всички близки,
урочасана от доброжелатели,
да се радвам на oгризки...
Научих се да губя,
да бъда винаги последна,
да съм куклата модерна,
ала не играчката поредна...
Научих се и да прощавам,
път на по-мъдрите да давам...
Научих се да сдържам и гнева си,
да браня аз честта си!
© Теодора Драгиева All rights reserved.
сегааа продължавам да се уча още и естесвено не трябва да забравям да си преговарям и старите знания...
